Детски сайт - приказки, игри, оцветяване

Африкански приказки

ИМАЛО едно време една бедна жена, която била много нещастна. Тя била загубила мъжа си и всичките си синове освен най-малкия, който бил много хубав. Тя възлагала на този свой единствен син всичките си надежди и го обичала много. Един ден момчето й казало:

- Дядо, дядооо - рекла една вечер бабичката, - къде ще се денем отсега нататък - очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! оборила глава бабичката.

А в туй време месечинката подслушвала разговора им и голяма жалба изпълнила сърцето й. Сянка засенчила челото й.

Оскар Уайлд

Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха.

- Той е хубав като петле на ветропоказалец - забеляза един от градските съветници, който искаше да си спечели име като ценител на изкуството. - Но не е чак толкова полезен - добави той от страх, че хората ще го сметнат за непрактичен, какъвто всъщност не бе.